Майки

Съдбата на Майки е кажи-речи същата като на половината от обитателите на приюти за животни. Той живееше в храсталака, беше хранен и добре обгрижван от съседите и когато мястото се превърна в строителна площадка, Майки трябваше да напусне своя обрасъл дом.

И колкото и да не му се искаше стана поредния обитател на най-големия приют за животни в града, който понякога изглежда като бездънна яма. Майки определено не се чувства добре в приюта. Той е нервен, цяла седмица чака с копнеж хората, които се грижеха за него в предишния му живот и прекарва по-голямата част от времето си в приюта на покрива на колибата си. Постепенно започна да получава мазоли по лактите си от лежането на твърдата повърхност. Козината и кожата му страдат от условията, в които се налага да живее. Той получава класическото лекарство за кожни проблеми, но лошата храна, стресът и монотонността означават, че всеки опит да се помогне на Майки е напразен. След като многократно беше заведен на лекар се останови с кръвен тест, че той страда от кърлежова болест Лайшмания. Болест, кочто се подържа лесно с евтино лекарство всеки ден. В приюта това лекарство обаче няма кой да му даде всеки ден. Това, от което Майки се нуждае, е дом или приемен дом. Място, където ще може да си почине и ежедневие, което му предлага повече от най-евтината храна и поляна под краката му веднъж седмично. Майки е страхотно куче, което, както много други страдащи от приюта, бавно повяхва.  

Той със сигурност има гени на ловно куче в себе си, поне ако се вгледаме в външния му вид. Най-вероятно лесно ще се научи как да се държи като примерно домашно куче, защото има огромно желание за лакомства, по всяко време.

Майки все по-нетърпеливо чака теб – и все там - на покрива на колибата си.