Не знаем как Манол се оказа в приюта. За нас е мистерия как едно толкова красиво и любящо момче се налага да прекарва дните си в такова грозно място. Начинът, по който той все още посреща всички, търси внимание и си играе с хората след толкова време зад решетки къса сърцата ни всеки път, когато трябва да се прибираме към клетката му след разходка.
Без съмнение, Манол е минал през много, но той приема всяко предизвикателство със смелост. Въпреки смяната на клетки и съответно – на съкилийници, той успява да се разбере с всеки негов нов ‘‘съквартирант‘‘.
Манол никога не се е отказвал от игрите и му трябва много малко, за да започне да се движи и да играе. Разходките с него са забавни, защото той следва човека, който го води, и е изключително лесно да го привлечеш с лакомство (да, определено не му липсва апетит). При една от разходките си Манол дори се запозна с малко дете, и срещата им можеше да напълни душата на всеки човек!
Тази черно-бяла топка от любов обожава да бъде галена и чесана! Дори с малкото, което има, Манол е винаги готов да даде пълното си внимание и обич. Така че за него е крайно време да каже ‘‘Сбогом!‘‘ на приюта и да се запознае с истинското си семейство!
