Хари
Харитина е от онези срамежливи кучета, които буквално разцъфнаха пред очите ни. След години изолация в клетката, тя най-после ни се довери, излезе на разходка и показа че е едно прекрасно, спокойно и нежно създание
16 септември 2024
Хари все повече се отпуска, свиква да живее с повече кучета и се разбира добре с всички. Започна да посреща доброволците, когато идват да я вземат за разходка. Все още е по-плаха с непознати хора, но лакомствата бързо и помагат да се довери. Вече се разхожда с нагръдник и няма против реването и рязането на нокти - държи се изключително спокойно по време на процедурите.
..
9 август 2024
8 седмици. Толкова ни отне да спечелим доверието на Хари, след като започнахме да работим с нея, и най-после да я изведем от клетката, която бавно но сигурно беше започнала да се превръща в нейна присъда и съдба.
Доскоро Хари беше “аха” куче. Аха да се приближи до теб, но не посмява. Аха да вземе награда от ръка, но не и достига куража с ей толкова! Аха да се остави да я погалиш, но в последния момент се отдръпва бързо. Няма как да я съдим за недоверието и срамежливостта - цял живот в клетка без човешки контакт и спокойствие водят точно до това.
За щастие Хари се оказа и лакомниче и това ускори нейната социализация. Първите няколко седмици доброволец просто седеше с нея в клетката, говореше и, подхвърляше и награди. След време минаха на следващо ниво и Хари започна да се приближава предпазливо до доброволеца, който започна да оставя наградите все по-близо до себе си. На 4-тата седмица срамежливото момиче започна да посреща доброволеца с махане на опашка и нетърпение. Започна да взима награди от ръка. На 2-рата седмица седна на сянка и стоически изтърпя върху себе си “пороя” ласки и галене от доброволеца - дори не се опита да избяга. На последната седмица от своята красива трансформация Хари изчака търпеливо поставянето на нашийник и повод и прекрачи за пръв път прага на клетката заедно със своя доброволец. За изненада на всички се държа изключително спокойно по време на разходката на поляната - не опита да се изплъзне, не залегна уплашено, нито реагира по какъвто и да било негативен начин на минаващите покрай нея хора и кучета.
Убедихме се, че тя е едно прекрасно създание, което заслужава да изживее живота си на свобода, в уютен дом и с любящо семейство. Напълно го заслужава и ако дойдеш някоя неделя на разходките - ще се убедиш и ти!
