Майки
Съдбата на Майки е кажи-речи същата като на половината от обитателите на приюти за животни. Той живееше в храсталака, беше хранен и добре обгрижван от съседите, и когато мястото се превърна в строителна площадка, Майки трябваше да напусне своя роден дом.
Животът на Майки в приюта изобщо не беше цветен. В клетката той беше неспокоен и нервен, и с нетърпение чакаше неделите, когато хората, грижели се за него в предишния му дом, идваха да го посетят. Повечето си време Майки прекарваше върху колибата в клетката си, където започна да получава мазоли от твърдото дърво, на което лежеше. От суровите условия в приюта страдаха козината му, кожата му, дори духа му.
В момента Майки живее в приемен дом, студените дни върху твърдото дърво в приюта са минало за него, но той все още очаква своя човек. Вече е излекуван от заболяването, от което страдаше преди да се настани в приемния си дом, и козината и кожата му са здрави. Тъй като живее в домашни условия, Майки се разбира перфектно с други кучета, котки и деца. Чувства се добре в градска среда и се вози в кола като истински отличник - спокойно и послушно. Споменахме ли вече послушен? По външния вид на Майки можем да предположим че има гени на ловно куче в себе си. Освен това той е готов за лакомства по всяко време и смятаме че може много лесно да се научи да бъде перфектния домашен любимец.
