Червеният прах, който институциите отказаха да видят

Понякога се питаме дали очите, с които ние гледаме света, не виждат нещо различно от очите на останалите.

На 4-ти януари посетихме общински приют „Горни Богров“ и станахме свидетели на тревожна картина: тежко запрашаване на въздуха и невъзможност да се диша нормално. Кучета и клетки – покрити с фин червен прах. Бели кучета – червени. Черни кучета – кафяви, шарени кучета с неидентифициран общ цвят. Купи с вода, превърнати в червеникава течност. Лица на доброволци и служители – покрити със сажди.

‍

‍

Какво видяха институциите в лицето на районния кмет на район „Кремиковци“ и неговия екип след десетките подадени сигнали и конкретно посочване на източника на замърсяването? 

Кметът на район „Кремиковци“ Лилия Петрова Донкова не е констатирала „наличие на запрашаване, нито видими следи от такова“.

Очевидно наличието на богат снимков материал и ясно посочен източник на замърсяването – утайника на „Кремиковци“, разположен в непосредствена близост до приюта – не са били достатъчни, за да се установи причината за проблема. Проблем, който не се случва за първи път на територията на района.

‍

‍

А РИОСВ – София?

Според тях подробният ни сигнал "не конкретизира законен обект и/или дейност – източник на промишлено замърсяване".

А липсващите видими следи?

На 11 януари, седмица по-късно, все още: 

• бетонните повърхности на клетките в приюта са със слой червеникав прах;
• кучетата, настанени в приюта, имаха червеникав оттенък на козината си;
• доброволците и персоналът, след допир до кучетата и/или външни повърхности в приюта, получаваха червеникаво оцветяване на ръцете и/или ръкавиците.

‍

Нима не беше възможно да се установи същото при проверката на терен на 9 януари?

Призоваваме всички доброволци и местни жители да не се отказват и да оспорят отговора на районната администрация. Ние ще направим същото, защото вярваме, че здравето и животът на кучетата, жителите на района, както и здравето на персонала и доброволците, са сериозно застрашени.

‍