1-ва част - Как да се настроя?
Както и да го погледнем, осиновяването си остава силно емоционален момент за всеки, решил да направи тази крачка. Не само че прибавяме още един член към семейство си, но и даваме голям шанс за едно ново и различно начало в живота. Често обаче осиновяването е натоварено с толкова много очаквания, че при сблъсъка с реалността бързо губим положителната емоция, с която сме тръгнали.
Хората, осиновили куче от приют, често се сблъскват с поведения, които не са очаквали, че кучето им може да прояви и остават изненадани от това, което виждат у дома. Ако подходът им в този критичен за кучето момент е неправилен, съществува риск то да не се интегрира добре, а дори и да се стигне до неприятни случки или инциденти за всички замесени. Много често такива кучета биват връщани обратно в приюта, оставяни на село, вързани в двора за някое дърво или просто живеят обречени никога да не бъдат разбрани и да продължат да съществуват в своя страх. Затова, освен емоцията, без която не може, е изключително важно да се подготвим с правилната нагласа, че ни очаква нещо наистина отговорно – задача, чийто успех зависи изцяло от нашето пълно въвличане. И нека не забравяме, че добрият живот на осиновеното куче и неговото успешно интегриране в нашето семейство зависят изцяло от нашите целенасочени и постоянни усилия.
Гради доверие, не йерархия и послушание
Кучетата, които идват от приютска среда, често носят със себе си тежкия багаж на страха, тревожността и травмата. Тяхното минало не винаги е било сигурно и спокойно. Стресът в ежедневието им е бил най-добрият приятел, който им е помагал да оцеляват и да се справят с непознатото. А при някои това ежедневие е продължавало с години.
Да започнем да налагаме граници и дисциплина в момент, в който кучето все още не се е отърсило от тези свои усещания, е най-неправилното начало, което можем да си поставим в съвместния ни живот. Кучето трябва да иска да се учи от нас, да има желание да прекарва време с нас и да се вслушва в това, което му казваме. Но за да постигнем това, първо трябва да изградим силно и устойчиво доверие помежду ни. Без него просто ще продължим да натрупваме стрес в и без това претовареното, стресирано тяло на кучето.
Нека си представим, че изкачваме връх. Минаваме през дълга и тежка подготовка. Сблъскваме се с куп спънки, които непрекъснато ни пречат да започнем изкачването. Идва заветният ден и въпреки натрупаната вече умора, вървим бодро стъпка по стъпка. Очакват ни дни на живот на ръба: вятър, дъжд, студ, опасни участъци, диви животни и много, много несигурност.
Така до някаква степен изглежда ежедневието и на кучето в приюта.
По средата на експедицията си изкълчваме крак, но няма път назад – само нагоре, докато не стигнем до място, където сме в безопасност. Стискаме здраво зъби и със сълзи в очите от болка продължаваме. С всяка крачка усещаме стреса, натрупал се по цялото ни тяло, но няма път назад….Идва моментът, когато стигаме върха и в далечината виждаме хижата - нашата цел. Там, където ще сме на сигурно, в безопасност. Там, където има топъл чай и вкусна храна. Там, където ще можем със сетни сили, спокойно да отпочинем от дългия път и да се възстановим.
Представете си сега - след всичкия този път и натрупана умора - да влезете в хижата и там от вратата да ви започнат с условия, указания и заповеди. Да ви бъркат в бобената чорба, да искат да ги погледнете в очите, преди да отпиете от чая си, да ви гонят от дивана, да ви казват кога да сядате и кога да лягате. Да идват непознати да ви прегръщат или да ви пипат зад ушите. Да обсебват пространството ви или въобще да не ви дават възможност да си поемете въздух…. Това всъщност няма да ви донесе така желаната отмора, а по-скоро ще добави още повече напрежение към натрупалия се от пътя стрес. И нека си признаем, всеки който е крайно изнервен и несигурен, рано или късно реагира.
Затова реагират и кучетата ни. Затова се провалят и осиновяванията. И от един съдбовен и силно емоционален момент от живота ни, няколко месеца по-късно той се превръща в травмираща случка за всички замесени - нещо, за което просто не искаме да си спомняме. Освен, че остава неприятен спомен у нас, хората, за кучетата такова едно преживяване в повечето случаи е изгубен последен шанс. Върнати в приюта след такава случка, те трудно успяват някога отново да потърсят път към човека. Защото ние отказваме да разберем какво всъщност е реалното преживяване на кучето в момента, в който влиза в нашия дом.
Приемаме идеалистичния образ на благодарното за нашия жест куче и очакваме, че то просто ще се напасне към нас. Очакваме, че ще знае как да живее в нашия дом и ще се справя с всичко – още от самото начало. Само че ако се поставим в техните обувки, ще разберем колко напрегнат психически и емоционално натоварващ е моментът на осиновяване за самото куче. И именно тогава ще можем да уважим това усещане – като му дадем спокойствие, за да си отпочине. Ще му покажем, че ценим пространството, от което има нужда и ще му дадем времето, което му е необходимо, за да разбере, че може да ни се довери.
И точно това е формулата за постигане на първоначалното доверие:
- да разберем напълно преживяването му - доколко всичко случващо се, преди и сега, е стресиращо за него;
- да му дадем пространството и времето, от което има нужда, без да му се месим, за да може то да вмъкне куфара си и да се настани у дома.
3 дни, 3 седмици, 3 месеца
При голяма част от осиновяванията се наблюдава сходен модел на адаптация на кучето към новата среда. Това до голяма степен улеснява осиновителите и им дава ориентир какво да очакват. Ето какъв е този модел:
- 3 дни- През първите три дни ще имате в дома си своето “мечтано куче”. То ще се съобразява с всички и всичко в дома ви, ще общува умерено, а при някои дори и мило с други кучета по време на разходка. Ако в дома ви вече има друго куче, новото ще бъде много толерантно и съобразително с него. Няма да обръща внимание на котката ви, ако вкъщи имате такава и ще е изключително търпеливо към децата.
- 3 седмици - Когато първоначалният период от около 3 дни отмине, ще започнете да забелязвате в него трудностите, които изпитва кучето в опитите си да се справи с новата среда. То ще изглежда объркано – не знае какво се очаква от него, на кого да се довери. Това е изключително критичен период от адаптацията, в който ролята на новия стопанин на кучето е да бъде обран, предсказуем, много спокоен – без високи изисквания и очаквания. Изискванията за какво трябва да е кучето ви в бъдеще и как трябва да се държи то, трябва да изчезнат в този период и да отстъпят място на емпатията, разбирането и толерантността.
- 3 месеца - Ако не сме положили основите през първите 3 седмици, през следващите 3 месеца се очаква нещата силно да се влошат, а нежеланите поведенчески проблеми да започнат активно да се проявяват. Без доверие и усещане за спокойствие в новата среда на кучето не му остава нищо друго, освен да поеме нещата в свои „ръце“. Ако то не усеща толерантност от околните, ще трябва само да започне да извоюва пространството и спокойствието си в него чрез сигналите на тялото си, които за повечето от нас се считат за агресивни поведения: ръмжене, лаене, посягане, а дори и хапане. За нас това в повечето случаи спада в категорията агресия, но когато едно куче достигне до тези реакции, за човек, който умее да разпознава поведения и да вижда чрез тях вътрешния свят на кучето, това е нищо повече от незачетена комуникация и липса на доверие в кучето, че ще бъде чуто, видяно и разбрано.
Ако обаче през първите 3 седмици ние се посветим на това да изградим доверие в кучето, оставим настрана изискванията и очакванията, които имаме, то това, което ще започнем да наблюдаваме през следващите три месеца, са здравите основи на една силна връзка за цял живот.
Изграждането на силна и устойчива връзка между човек и неговото куче не е нещо сложно. Не е нито висша математика, нито пък квантова физика. То се крепи на няколкото основни принципа и похвата, чрез които да покажем на кучето, че преживяванията му имат значение и че ние разбираме всичко това.
Как правилно да ги разпознаем, за да прекараме по най-добрия начин първите 3 месеца заедно, така че да подсигурим нашето успешно и щастливо бъдеще - ще откриете във „Втора част – Какво ми казва?“.
